На къде душата ми да бяга,
и къде да скрия своите сълзи?
Като лист от вятъра отвяна,
падна и във бездната сърцето ми.

Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в дома ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!

Припев:
Тя не може да обича
не познава любовта
и по устните с отрова
от усмивка ни следа.
Тя не може да обича
не познава любовта
като ледена кралица
вледенява те в страстта.

Ако някой ден за теб забрави,
ще те чакам тук смитена и добра.
И от нейните лъжи опарен
в моите очи ще видиш любовта.

Тя открадна любовта ми,
влезе даже и в дома ми,
покорен от нейното лице.
Дяволски те обладава
и ума ти замъглява,
тя играе с твоето сърце!

Где душа моя бежит,
и где можно скрывать свои слезы?
Как лист от ветра отвяна,
упал и в бездну сердце.

Он украл мою любовь,
вошел даже в моем доме,
покорной, чем ее лицо.
Чертовски они обладава
и разум меркнет,
она играет с твоим сердцем!

Припев:
Она не может любить
не знает любви
и с ядом на губах
от улыбки нам в след.
Она не может любить
не знает любви
как ледяной королевы
вледенява они в страсть.

Если кто-нибудь о тебе забыть,
буду ждать тебя здесь смитена и хорошая.
И от ее лжи опарен
в моих глазах увидишь любовь.

Он украл мою любовь,
вошел даже в моем доме,
покорной, чем ее лицо.
Чертовски они обладава
и разум меркнет,
она играет с твоим сердцем!